Световни новини без цензура!
Радостта и тъгата от поточно предаване
Снимка: nytimes.com
New York Times | 2024-01-27 | 16:25:38

Радостта и тъгата от поточно предаване

Годината продължава да се ориентира, да се утвърждава. Точно в този момент това към момента е сбирка от следпразнични седмици, подготвителни седмици, седмици за обмисляне на идната година. Рампата, където доближаваме оптималната скорост. Скоро ще се включим вярно в потока на трафика, скоро в действителност ще сме на път.

Миналата седмица писах за сезонната амбивалентност, за опитите да се усещаме комфортно в студа сред тях. Настроението ми беше тъмно и ледено като времето и желаех да го трансформира уверено, по тази причина се обърнах към културната си диета. Как би изглеждало основаването на образователна стратегия за оптимизъм? Имах поради една сцена: Джил Клейбърг танцува на Лебедово езеро на Чайковски в жилището си в Ню Йорк в „ Неомъжена жена “ на Пол Мазурски. Не съм гледал кино лентата от 1978 година, откогато бях младеж, само че тази сцена остана с мен: буйна, глупава, изобретателна, цялостна с благоприятни условия.

„ Неомъжена жена ” за отчаяние не е наличен за поточно предаване и се озовах в търсене на бележки в YouTube, търсейки други филми, които биха въодушевили същото въодушевление. Попаднах на Criterion Channel, мислейки си, че може би едно бягство във френското кино ще свърши работа. Излязох под горещото слънце на „ И Бог сътвори дамата “ на Роджър Вадим от 1956 година и „ La Piscine “ на Жак Дерей от 1969 година, нито предлагайки комплицираните герои, нито уюта, който търсех.

Обратно в Ню Йорк през 1978 година: Не бях гледал „ Girlfriends “ на Клаудия Уейл, в който Мелани Мейрън играе ролята на фотографка, подреждаща живота си, откакто съквартирантката й се изнесе и се омъжи. Харесва ми. Пробвах повече филми за дами сами, измисляйки нещата: Елън Бърстин в „ Alice Doesn’t Live Here Anymore “ (1974) на Мартин Скорсезе, Паркър Поузи в „ Broken English “ на Зоуи Касаветис (2007). Тези филми бяха добра компания, филми за хора, които са сини, само че вземат ограничения да не бъдат. Това са мрачни филми, в които географията е толкоз значима, колкото и героите, където смяната в местоположението води до смяна в вероятността.

От Desiree Ibekwe

Източник: nytimes.com


Свързани новини

Коментари

Топ новини

WorldNews

© Всички права запазени!